TICKET TO RIDE ЕВРОПА
Така наречените “европейски игри” (euro games) са сред поставилите началото на модерните настолни игри като цяло. Заглавия като Settlers of Catan (Заселниците на Катан) и Carcassonne са в основата на хобито като цяло и без тяхното влияние то нямаше да изглежда по този начин днес. Самите европейски игри се характеризират със сравнително лесни правила, индиректна интеракция на играчите и фокус върху стратегията, а темите обикновено са икономически. Всичко това перфектно описва играта, за която ще ви разкажа в следващите редове.
Ticket to Ride: Europe се нарежда сред най-големите в жанра със своите над три милиона продадени копия. Началото на семейството започва с едноименната Ticket to Ride, която носи на своя дизайнер Алан Муун престижната награда Spiel des Jahres за 2004-та, а през следващата година излиза и логичното издание, предназначено за нашите географски ширини – Ticket to Ride: Europe.
Ticket to Ride: Europe е европейска игра, която може да се даде за пример, обясняващ изцяло понятието. Темата е особено интересна и се вписва в една особено популярна насока сред настолните игри – влаковете. В Ticket to Ride: Europe ще трябва да свързвате големите европейски градове чрез линии от влакове, като през това време ще се конкурирате с останалите играчи за най-добрите маршрути. Една от характерните черти за европейските игри, която е силно застъпено в Ticket to Ride: Europe, е липсата на директна конфронтация между участниците, но това далеч не означава, че няма да играете срещу другите. Освен това, играта предлага много разнообразни предизвикателства в зависимост от това с колко души сте, а по-напредналите и запознати могат да я превърнат в много сериозно hardcore преживяване.
В Ticket to Ride: Europe могат да участват двама до петима играчи, като в началото всеки от тях получава 45 пластмасови вагончета, които са в избрания от него цвят. Целта ви е да съберете най-много точки, като такива се печелят по няколко различни начина. Това става с изграждането на маршрути между два съседни града. По време на хода си ще можете да изпълните едно от четири възможни действия, като първото такова е именно построяването на влакова линия. С помощта на карти в различни цветове можете да образувате линии между градовете, като всяка такава ви носи точки. На самата карта с цветни правоъгълници са изобразени трасетата, като повечето от тях са сиви, но има и такива в други цветове. Цветните маршрути трябва да бъдат изпълнени с карти, които съответстват на количеството на празните полета, както и на цвета им. С други думи, за да свържете два града с три сини полета помежду им, трябва да дадете три сини карти. Сивите трасета пък могат да се изпълняват с карти от избран от вас цвят.
Тъй като в началото на играта всеки от участниците започва само с няколко карти, които са недостатъчни за сериозни строителни планове, ще можете чрез второто възможно действие да се сдобиете с повече по време на хода си. Вместо да строите, можете да изберете да изтеглите две (или една в някои случаи) карти с вагони, част от които ще бъдат обърнати с лице нагоре до игралното табло. В същото време обаче, можете да изберете и да вземете такива с лице надолу от тестето, ако останалите не ви харесват. Цветовете на картите с вагони са осем и голяма част от тях ще ви трябват при изпълняване на определени маршрути. Понякога ще е трудно да съберете достатъчно карти от един цвят и именно за това на помощ идват локомотивите. Тях също ще срещнете в тестето с карти, но за разлика от останалите, могат да се използват като карта от всеки цвят, а освен това са нужни и за някои специални маршрути. Естествено, понеже са по-добри от останалите карти, локомотивите ще бъдат и по-търсени от играчите и именно затова, ако изтеглите такъв от обърнатите с лице нагоре карти, няма да можете да вземете друга карта. С други думи те се броят за две карти, но ако пък имате достатъчно късмет и намерите локомотив, докато теглите от тестето (с лице надолу), това правило не важи.
До тук всичко изглежда просто и ясно и наистина е така – теглите карти, с помощта на които изграждате маршрути, които ви носят точки. Чарът на Ticket to Ride: Europe обаче идва от следващия елемент на играта, който по моето скромно мнение я прави достойна за всичките награди и признания. Целенасочено в началото пропуснах да кажа, че всеки от участниците започва играта с няколко от т.нар. карти с билети. На тях е указан къс или дълъг маршрут между две точки, които обикновено са на няколко града разстояние един от друг. Дълъг маршрут получавате само в началото на играта и, ако решите да се откажете от него, не можете да изтеглите друг за разлика от късите. Всеки от тези билети ви носи точки за изпълнение в края на играта и трябва да бъде пазен скрит от останалите играчи до тогава.
Важно е, че няма значение откъде сте минали, за да свържете двата града и това прави Ticket to Ride: Europe толкова интересна – ако част от пътя ви бъде блокиран от друг играч, (почти) винаги можете да заобиколите. Естествено, дългият билет ви носи повече точки, но пък изисква покриването на повече територия, докато малките понякога могат да се изпълнят само с пет-шест вагончета, но пък носят значително по-малко точки. В началото получавате един дълъг и три къси билета, като можете да се откажете от част от тях, ако не ви допадат. Тъй като често ще успеете да ги изпълните в средата на играта, можете да използвате хода си, за да изтеглите три къси билета, като от тях трябва да запазите поне един. Можете да направите това, ако решите да се фокусирате върху къси билети или пък ви върви много и успеете бързо да изпълните началните си маршрути. Трябва да внимавате да не теглите много от тях обаче, защото всеки неизпълнен маршрут не само няма да ви донесе желаните точки, но и ще ви отнеме такива.
Последното действие, което можете да предприемете по време на хода си, е построяването на гара в даден град. Имате право на три гари за цялата игра, а тях можете да използвате, за да довършите някой от билетите си към или от града, в който строите такава. Те са особено полезни, ако играете с по-опитни играчи, които се опитват да ви блокират постоянно. Важно е, че на края на играта получавате по четири точки за всяка неизиграна гара, така че трябва да ги използвате внимателно. В Ticket to Ride: Europe има и други интересни особености като двойните маршрути, които позволяват на двама играчи да изпълнят едно и също трасе, както и фериботите, които винаги изискват определен брой локомотиви, за да бъдат завършени. Със сигурност ще се сблъскате и с мразените от мен (а и от всички играчи) тунели. Особеното при тях е, че никога не знаете колко дълъг ще се окаже даденият маршрут и е възможно да се наложи да „доплатите“ няколко допълнителни карти, за да ги изпълните.
Ticket to Ride: Europe свършва след като количеството на влакове на някой от играчите намалее до два или по-малко. Всъщност, когато това стане, всеки от участниците получава по още един ход и чак тогава играта свършва официално. Тъй като билетите се пазят в тайна, на края на играта трябва да се направи и изчисляване на допълнителните точки, като играчът, който направи най-дългия непрекъснат маршрут, получава бонус от 10 точки.
В голямата кутия на Ticket to Ride: Europe ще намерите правила на английски и български език, като може да играете съвсем спокойно без да знаете английски, тъй като по частите на играта няма никакъв текст. Компонентите са сравнително качествени, като впечатление правят вагоните, които са пластмасови и изглеждат доста добре на картата. Освен това, издателите са предвидили няколко допълнителни вагона от всеки цвят за тези от вас, които често събарят неща от масата или имат котка, която ги бута под хладилника. Илюстрациите на картите са красиви и шарени, което помага за лесната ориентация в цветовата механика на играта. Картите обаче са от сравнително тънка хартия и бих препоръчал слагането им в протектори веднага, защото освен всичкото движение около масата, ще се налага и често да размесвате тестето им.
Въпреки заглавието на статията, искам да изтъкна няколко лоши страни на Ticket to Ride: Europe. На първо място липсата на директна конфронтация може да бъде досадна на онези от вас, които като мен обичат да прецакват другарчетата си по възможно най-неприятния начин. Несъмнено в Ticket to Ride: Europe можете да блокирате останалите, но като цяло картата на Европа няма кой знае колко трудно разположение на градове и маршрути и ще ви трябва доста сериозно запаметяване на повечето билети, за да можете сериозно да прецакате някой. Разбира се, не споря, че това е голям плюс ако играете с нови играчи, но след като придобиете малко повече опит с играта е възможно да ви подразни. След като изиграете няколко игри на Ticket to Ride: Europe с различни хора пък, със сигурност ще забележите, че по-опитните играчи почти винаги имат много голямо предимство, макар и това да е типично за немалка част от настолните игри като цяло.
Другият недостатък, който отново би направил впечатление само на част от играчите е, че в Ticket to Ride: Europe понякога е трудно да усетите, че играете срещу други хора. В част от изиграванията ви може заради липсата на възможности за конфронтация, а и в зависимост от отделния стил на всеки от участниците, да няма значение за вас какво правят останалите и да сте в нещо като самостоятелна игра. Това е малко по-видно ако играете само с двама, но е възможно да се усети и при по-големи игри. Ако обичате по-социално настроени игри обаче, има голяма вероятност точно тази страна на Ticket to Ride: Europe да ви направи неприятно впечатление.
След като свърших с негативната част, е ред на добрите неща в Ticket to Ride: Europe. На първо място не мога да не спомена феноменалния баланс на играта. Не само че е перфектно пипнат с всякакъв брой играчи, тя предлага и доста разнообразно изживяване при различно количество участници, а до голяма степен това зависи и от опита им. Първите ви игри с двама винаги ще бъдат плахи и ще страните един от друг, докато само след няколко десетки изигравания знанието ви за дългите билети ще ви позволи да блокирате другия играч до безкрайност, както и да взимате нужните му цветове карти. С повече играчи Ticket to Ride: Europe става само по-забавна, тъй като ще трябва да сте доста изобретателни при избирането на маршрути и заобиколни пътища, а придобиете ли малко опит, можете да превърнете играта в доста hardcore преживяване, в което единствената ви цел ще бъде блокирането на останалите.
Ticket to Ride: Europe е и една от игрите, които считам за изключително подходящи за нови играчи, тъй като е страхотен пример за това какво представлява една игра от европейски тип . Правилата са лесни, а няколкото особености могат лесно да се обяснят в процес на игра. Цветовата механика на играта е изключително интуитивна и именно затова играта е подходяща и за деца. От друга страна Ticket to Ride: Europe предлага доста интересни стратегически избори за тези от вас, които предпочитат тактическите решения.
Не на последно място играта има много продължения и разширения, както и пакети с нови континенти, които биха се понравили на тези от вас, които обичат да разнообразяват игрите си. Най-важният плюс на Ticket to Ride: Europe обаче безспорно е нейната преиграваемост. Това е една от малкото игри, които мога да играя винаги и с всякакви хора, тъй като е много лесна и не отнема повече от час, дори когато някой от участниците не знае правилата.
Правила на Български: тук
Разширение 1912: тук. Разширението Europa 1912 добавя нови билети и варианти за игра, както и складове и депа – дървени компоненти, който позволяват акумулирането на карти в определени градове.
Източник: gamebox.bg